Избори в САЩ 2024
Едва седмица след като президентът Джо Байдън отпадна от надпреварата за президент на Съединените щати, неговият заместник Камала Харис се появи като негов заместник на върха в списъка на Демократическата партия.
Само тази седмица тя беше потвърдена като официален кандидат на Демократическата партия след поредица от ключови одобрения, включително от бившия президент Барак Обама и бившия председател на Камарата на представителите Нанси Пелоси.
Харис, 59-годишен бивш калифорнийски прокурор, може потенциално да стане първата жена - и първият афроамерикански индиански кандидат - да стигне до Белия дом.
Но експертите се чудят дали Харис ще успее да обърне една тревожна тенденция за демократите.
Последните проучвания на общественото мнение показват, че Байдън е губил подкрепата на чернокожите избиратели преди оттеглянето си от надпреварата. И тяхната подкрепа се оказа решаваща за изборната му победа през 2020 г.
Тази година 87 процента от чернокожите избиратели избраха да подкрепят Байдън. Но през май проучване на Pew Research сред чернокожи избиратели установи, че само 77 процента са посочили, че биха избрали Байдън пред републиканския кандидат Доналд Тръмп за президент на тазгодишните избори.
И така, може ли Харис да обърне тази низходяща тенденция преди изборите през ноември?
Каква е историята на подкрепата на черните избиратели за Демократическата партия?
От средата на 20-ти век нататък подкрепата за демократите е традиционно висока сред чернокожите гласоподаватели, достигайки връх от 95 процента по време на изборите на Барак Обама през 2008 г., според екзитполовете.
Голямата депресия през 30-те години на миналия век често се посочва като повратна точка. С нарастването на бедността много гласуващи демографски групи започнаха да се обръщат срещу президента Хърбърт Хувър, републиканец.
Неговият наследник, демократът Франклин Рузвелт, предложи алтернатива. Рузвелт за първи път спечели президентския пост през 1932 г. и изкара четири исторически мандата.
Съвместният център за политически и икономически изследвания е събрал данни от този период за тенденциите в гласуването на чернокожите. Въпреки че няма данни за 1932 г., центърът установи, че Рузвелт е получил 71 процента от гласовете на чернокожите през 1936 г.
Черните общности силно подкрепиха програмите на Рузвелт за Новия курс, които се опитаха да намалят неравенството след Голямата депресия.
The Works Progress Administration (WPA), Public Works Administration (PWA) и други програми осигуриха работни места за милиони американци, включително афроамериканци. Равнищата на заетостта се повишиха, въпреки че критиците посочват, че ширещата се дискриминация ограничава ефективността на програмите на New Deal за чернокожите общности.
Освен това, първата дама Елинор Рузвелт също беше защитник на гражданските права, като помогна да се затвърди подкрепата на черните за Рузвелт.
Все пак значителна част от чернокожото население продължи да подкрепя Републиканската партия. Съвместният център за политически и икономически изследвания изчислява, че до 1964 г. всеки четвърти се е идентифицирал като републиканец.
Но борбата за граждански права се разгорещи в САЩ и това също промени политическата динамика.
Наследникът на Рузвелт, демократът Хари Труман, взе решение да интегрира армията през 1948 г. и белите сегрегационисти като сенатора от Южна Каролина Стром Търмънд отговориха със смяна на партията и се присъединиха към републиканците.
По-късните президенти от Демократическата партия, като Джон Ф. Кенеди и Линдън Джонсън, ще направят гражданските права център на своите кампании, привличайки значителна подкрепа на чернокожите през 60-те години на миналия век. Подписването на Закона за гражданските права от 1964 г. например бележи скок в идентифицирането на черните с Демократическата партия.
Не са ли обаче републиканците партията на Линкълн?
Да, Републиканската партия наистина се идентифицира с наследството на Ейбрахам Линкълн, президентът републиканец, който прекара САЩ през гражданската война.
През 1870 г., по времето на Линкълн, САЩ приеха 15-та поправка, даваща право на глас на всички мъже граждани, независимо от расата.
Но след това възможността за гласуване беше възпрепятствана от законите на Джим Кроу, които налагаха дискриминационни стандарти на чернокожите хора, които искат да гласуват.
Джонсън, демократ, е този, който наложи правото на глас чрез разглеждане на расовата дискриминация в Закона за гражданските права от 1964 г.
Как се е променяла подкрепата на чернокожите за демократите през десетилетията?
На президентските избори през 1964 г. Джонсън получава 94 процента от гласовете на чернокожите поради силното си застъпничество за законодателството за гражданските права.
Подкрепата на чернокожите избиратели за демократите падна до 83 процента на изборите през 1992 г., когато губернаторът демократ на Арканзас Бил Клинтън победи сегашния републиканец Джордж Х. У. Буш за президентския пост.
Подкрепата на чернокожите за демократите се покачи до 87 процента през 2020 г. Но някои чернокожи гласоподаватели гравитираха далеч от партията, като подкрепата спадна до едва 77 процента според последните проучвания.
Колко чернокожи хора е вероятно да гласуват за Тръмп?
В проучването на Pew Research през май 18 процента от чернокожите регистрирани избиратели казаха, че са склонни да гласуват за Тръмп.
Това представлява 50-процентно увеличение от 12-те процента чернокожи гласове, които Тръмп получи на изборите през 2020 г.
След публикуването на тази анкета обаче Байдън се оттегли от надпреварата. И все пак възходът на Харис като кандидат на Демократическата партия не беше сребърен куршум за събиране на гласовете на черните.
Според скорошно проучване на New York Times и Siena College, проведено от 22 до 24 юли, около 19 процента от чернокожите избиратели са заявили, че биха подкрепили Тръмп.
Приблизително 72 процента междувременно казаха, че подкрепят Харис.
Сравнете това с по-ранно проучване на New York Times/Siena College от 2 юли. Сред регистрираните чернокожи избиратели 73 процента подкрепиха Байдън, а 15 процента подкрепиха Тръмп.
Проучванията сред гласоподавателите като цяло, независимо от расата, показват надпревара между Тръмп и Харис.
Може ли Камала Харис да обърне низходящата тенденция?
Постоянният поток от дарения предполага, че Харис е върнал малко ентусиазъм в Демократическата партия, особено в избирателния блок на чернокожите.
Миналия месец Win With Black Women, мрежа от лидери на чернокожи жени, организира обаждане в Zoom в подкрепа на Харис. Близо 44 000 души, предимно жени, се присъединиха към обаждането и групата успя да събере повече от 1,5 милиона долара за по-малко от три часа.
Същата седмица повече от 53 000 чернокожи мъже участваха във виртуалната конференция Win With Black Men, показвайки подкрепата си за Харис. Организаторите обявиха, че успешно са събрали повече от 1,3 милиона долара за четири часа.
Според кампанията на Харис, кандидатът на демократите е донесла 200 милиона долара през първата седмица от президентската си кампания, като 66 процента от всички дарения идват от дарители за първи път. Харис събра общо 310 милиона долара през месец юли.
Кои чернокожи лидери са подкрепили Камала Харис?
Конгресменът Джим Клайбърн, един от най-видните чернокожи лидери в Демократическата партия, подкрепи Харис.
Клайбърн е изиграл ключова роля в подкрепата на кандидатите за президент в миналото. Например през 2008 г., когато беше представител на мнозинството в Камарата на представителите, Клайбърн подкрепи Обама в успешната му кампания за Белия дом.
Подкрепата на Байдън от страна на Клайбърн преди първичните избори на Демократическата партия в Южна Каролина през 2020 г. е призната за съживяване на кампанията на Байдън, водеща до решителна победа.
Байдън в крайна сметка си осигури номинацията на демократите през същата година и спечели президентския пост.
По онова време Клайбърн цитира избора на Байдън на Харис за негов вицепрезидент като една от основните причини да го подкрепи.
„Едно от първите решения на президента Байдън като номиниран беше да избере кандидат, който според него притежава ценностите и визията, необходими за продължаване на стремежа на тази страна към „по-перфектен съюз“. Поддържам добрата преценка, която той демонстрира при избора Вицепрезидентът Харис да поведе тази нация заедно с него и аз съм горд да следвам примера му в подкрепа на нейната кандидатура да го наследи като кандидат за президент на Демократическата партия през 2024 г.“, каза Клайбърн в изявление.
През 2024 г., след като стартира собствената си кандидатура за президент, Харис успя да си осигури подкрепата на Бърнис Кинг, дъщеря на Мартин Лутър Кинг-младши, отбелязвайки първия път, когато Кинг даде публично политическо одобрение.
Черната група в Конгреса, състояща се от повече от 60 членове на Камарата на представителите и Сената, също подкрепи Харис на 22 юли.
На 21 юли Летиция Джеймс – първият чернокож, който председателства поста главен прокурор на Ню Йорк – също обяви, че ще ръководи „коалиция от всеки чернокож AG в нацията“, за да подкрепи Харис.
Към Джеймс в нейната коалиция се присъединиха главни прокурори от щати като Невада и Минесота.
Какви предизвикателства може да изправи Камала Харис?
Според експерти Харис може да наследи някои от критиките, с които се сблъска Байдън като негов настоящ вицепрезидент.
Проучване на Reuters/Ipsos — публикувано на 25 юли, след като Байдън се оттегли от надпреварата — показа силно неодобрение към отиващия си президент.
Приблизително 57 процента от анкетираните регистрирани избиратели казаха, че не одобряват представянето му. Мнозинството също показа по-голяма увереност в способността на Тръмп да се справи с икономиката: приблизително 43 процента одобриха икономическото представяне на Тръмп, за разлика от 37 процента подкрепа за Байдън.
Експерти казват, че Харис ще трябва да се бори с тези критики за икономиката, особено след повишаване на инфлацията. Последните доклади обаче показват, че инфлацията се е забавила през последните месеци.
Имиграцията също беше болно място за администрацията на Байдън поради рекордно честото преминаване на границите през 2023 г. Но данните за последните пет месеца – от февруари до юни – показват постепенен спад.
Откакто Харис обяви кандидатурата си за президент през юли, републиканците атакуваха нейното досие като „граничен цар“ – въпреки че самата тя никога не е отговаряла за сигурността на границата. Вместо това това се пада на фигури като Алехандро Майоркас, министър на вътрешната сигурност.
Какви са критиките, повдигнати относно миналото на Харис?
Някои гласоподаватели поставиха под въпрос как Харис ще отговори на призивите за репарации, предложени като начин за поправяне на вековете на дискриминация и робство, на които чернокожите хора са претърпели в САЩ.
В интервю за The Root, новинарско издание, което се грижи предимно за чернокожата публика, Харис се обърна към позицията си относно репарациите.
„Мисля, че трябва да има някаква форма на репарации и бихме могли да обсъдим какво е това, но вижте, ние гледаме на повече от 200 години робство“, каза Харис.
В интервю за TheGrio през 2019 г. обаче Харис заявява: „Няма да седя тук и да казвам, че ще направя нещо, което ще е от полза само за чернокожите. Не. Защото каквито и да са ползите от чернокожото семейство, ще бъдат от полза за тази общност и общество като цяло и страната, нали?“
Някои критици също изтъкнаха работата на Харис като окръжен прокурор на Сан Франциско и главен прокурор на Калифорния. Тя прекарва по седем години във всяка роля и някои поставят под въпрос ангажимента й към реформата на наказателното правосъдие.
През 2011 г. например Харис настоя за противоречив закон срещу бягството от училище, който ще позволи на родителите да бъдат обвинени в простъпка в Калифорния, ако детето им е отсъствало от училище твърде често без основателно извинение.
Други критици, като бившия представител на САЩ Тулси Габард, критикуваха Харис за отхвърлянето на опитите да се разреши разширено ДНК изследване в случай на чернокож, осъден на смърт. Те казват, че подобни примери опровергават твърденията на Харис, че е бил „прогресивен“ прокурор.
Нейните поддръжници обаче похвалиха усилия като Back on Track, програма от 2005 г. за подпомагане на млади хора, арестувани за ненасилствени престъпления с наркотици, да получат обучение за работа и помощ за злоупотребата с вещества.
В интервю за The Guardian, Инша Рахман, директор на Vera Action, организация, която се застъпва срещу масовото лишаване от свобода, предложи своята оценка на наказателното досие на Харис.
„Дългогодишната версия на Камала Харис гордо притежаваше ролята на „топ ченге“ и като цяло избягваше да заема прогресивни позиции относно реформата на наказателното правосъдие. Тя игра на сигурно и по средата“, каза Рахман.
